ЗдравеСеберазвитие

Да платим ли цената на СТРАХА

fear is the .....

Ще ви разкажа една история, една история за сътворението.
Според индийския епос Бог първо е създал раковината, след което я положил на дъното на морето. Всичко което е трябвало да върши раковината било да се отваря и да се затваря. Щом това се случвало в нея нахлувала  свежа морска вода, след малко раковината се затваряла.

Отваряла се раковината и след известно време се затваряла.
Отваряла се раковината и след известно време се затваряла. 
Отваряла се раковината и след известно време се затваряла. 

Смятам, че няма да ви бъде много интересно, ако продължа историята за
раковината. Просто защото това представлявал живота животът ѝ, ден след ден. Можем да се обзаложим, че животът на това място бил много спокоен. И това е всичко, никакъв риск, пълно спокойствие.

След това Бог сътворил орела и му дал възможност да достига до най-високите върхове. Осигурил му безкрайната свобода на полета там където пожелаел, да живее с въодушевление. Орелът обаче трябвало да плати цената за своята свобода, за безценните дарове които получил. Налагало се всеки ден да поема рискове, необходимост която му осигурявала прехраната. 

И ако си имал и малки орлета, цената се повишавала, за да осигурява всеки ден храна за тях. Вие знаете, че си има цена за да живеете спокоен, даже скучен живот, докато свободата изисква да рискувате. Свободата е риск.

Бог създал и човека, като го отвел първо до раковината, а след това при
орела. После му предложил избор да живее спокоен живот като раковина или да рискува с живота на орела. Разбира се и в двата варианта могат да се открият недостатъци.

Да бъде орел или раковина. Някои хора избрали живота на раковината, други предпочели бъдат като орлите. До ден днешен ние имаме възможност да правим тези избори. Защото в единият вариант печелиш нещо и губиш друго и обратно.

Обаче се случило нещо което никой не очаквал, някои хора направили трети избор. Те си казали „защо е нужно да съм орела, който лети толкова нависоко, бих могъл да изглеждам като орела поне отдалеч“. Така се появява този трети вид хора решили да заложат на нещо по-сигурно и не толкова рисково, избрали да станат патици.

Нека ви разкажа нещо за патиците, те не използват енергията си за намиране на решения. Тяхната енергия се разпилява в търсенето на извинения и оправдания, защо нещо не е възможно да стане. Патиците имат онази невероятна възможност да привличат към себе си съжаление. 

Трябва да им се признае обаче, че понякога патиците имат наистина възхитителни оправдания. Те изпадат в многословие и има опастност да се превърнат досадни и мрънкащи същества. 

Нека да ви попитам сега, какво искате за себе си:

  • Отношение
  • Уважение
  • Съжаление

Както ви казах по-рано, от разстояние патицата наистина може да ви
заприлича на орел. Но щом приближите и се вгледате ясно забелязвате очевидната разлика. Ето още една история:

Един човек решил да става богат и попитал своя наставник как може
най-бързо да постигне това.  Той му открил незабавно истината :

 – Когато успееш да решиш огромно количество проблеми. Пътят към богатството минава през огромен списък с разрешени проблеми.

Човекът останал озадачен от този отговор, щом го видял как изглежда неговият наставник му отговорил:

 – Богатите имат много повече проблеми за разрешаване от бедните.

В този човек търсещ начини да постигне богатство се наложило
впечатлението, че богатите още като се събудят си правят списък на проблемите. Не особено радостна перспектива, а той смятал, че щом вече е богат ще реши финансовите си проблеми и даже всичките си съществуващи проблеми. А то се оказвало точно обратното.

Все пак решил, че изобщо няма желание да бъде беден, но не искал да се
натоварва и с проблемите на богатството. Затова сметнал за най-добре да стане състоятелен и така да пропусне притока на проблемите.

Неговият наставник го изслушал спокойно и се засмял, след което съвсем сериозно му казал, че това е опасен мисловен способ. Обърнал му внимание, как това може да го доведе в един момент до посредственост. Посредствения човек никога не рискува, работи малко и прави така че нищо да не загуби, но така и нищо няма да спечели. Необходимо е много добре да осъзнаете значението на тази дума.
Който бяга от проблемите, той бяга и от възможностите.

Щом контролираме своите проблеми, можем спокойно да кажем, че те не се явяват пречка за нас. Проблемите сами по себе си не са добри или лоши и ако бягаме от тях ще си създадем още по-сериозни проблеми. 

Проблемите по своята същност са неутрални, ние им даваме определена окраска. Всичко опира до подходящо създадена стратегия за разрешаване на проблемите. Едва след това можем да очакваме да дойдат първите успехи.

Първата стъпка към разрешаването на проблема е да осъзнаем как постъпваме с него:

  • Да избягаме
  • Да го срещнем и преобразуваме в гориво за успех.

Разберем ли веднъж за винаги как постъпваме и ако открием, че това е
преобразуване на проблема в решение, то ние сме едно ниво по-нагоре по нашия път в живота.

Да отдадем енергията си в разрешаване и достигане на изхода от заплетената ситуация. За това ще се изисква да прочетем толкова колкото е нужно. Да си легнем толкова късно колкото се налага и да станем рано сутрин за довършим разрешаването на проблемите.

Как да избегнем ужасните последици от проблемите ?
Като извършим необходимите действия, а те, действията ще ни избавят от страха и вече е малко вероятно да се провалим.

Опасенията от друга страна има опасност да подхранят създаването на нашия провал и тук можем да си обясним защо хората се провалят. Опасенията са обратната страна на монетата, от другата страна се намират действията.

Всеки си има своите моменти на страх, опасения и притеснения и това е
напълно нормално. Ние сме хора и притежаваме и съответно използваме пълната палитра от чувства, емоции, мисли и усещания. Картината, която рисуваме всеки ден е нашата картина на живота и в нашата власт е да решим какви боички ще използваме.

Страхът е мощна сила и енергия, която не бива да подценяваме. Той ни
парализира, вкарва ни в състояния подобни на затвор, притиска ни в ъгъла. Как обаче да извадим ползи от състоянието страх, което е огромен потенциал. 

Страхът е потенциална мощна енергия с капацитета на мъничък ядрен реактор. И това се получава щом страхът започне да се преобразува в своят първи братовчед – гнева.

Нека да съумеем да съумеем да трансформирам разрушителната същност на страха в гориво за успешни начинания и градивни цели. Първият етап от преобразуването започва като дадем неутрална окраска на събитията и ситуациите в диапазона на страха.

Страх, който няма нищо общо със страха е само призрак, блуждаещ около нас само за да ни плаши и спира по нашия път. Не си струва да му обръщаме внимание и се концентрираме върху решението, не върху самия проблем.

Ако фокусът ни е прикован в самия проблем ще почувстваме само
разочарование, защото тогава ще усетим как проблема се увеличава и разширява. Докато на практика всичко което ни тревожи може да няма нищо общо с истината.

Очите на страха имат склонност да преувеличават, подгъват ни се коленете и физически отмаляваме по неговото влияние.

Решението е да се пренастроим за разрешаване на проблема, да излезем от страховото състояние и тогава ще се появи желаната идея за изход. Ресурсът за този импулс ще се освободи отвътре, просто ще пуснем тази енергия по друг канал.

Работата е да станем майстори на по превръщането на проблемите в материал за изграждане на едно състояние на свобода и повече възможности. И от тази позиция нищо не може да ни спре.

Девойка се разхождала угрижена и умислена по крайбрежната алея със своят приятел моряк. Студените вълни се блъскали в скалистия бряг. Морякът забелязал, че може би сериозни проблеми я тревожат.
Запитал я:
 – Ако сега падна в морето, как мислиш,  дали ще потъна ?  
 – Разбира се , че ще потънеш – отговорило момичето.
Опитния моряк се усмихнал и отвърнал на това :
 – Досега не съм виждал някой да потъва веднага щом падне в морето. Ще потъна в случай, че не мога да изляза  от водата….
 – Да, обаче – не се предавала девойката. – ще се намокриш и простудиш и ще отидеш в болница.
 – Ако остана дълго във водата да може и да потъна, обаче аз неведнъж съм падал в морето. В началото ме беше страх, но после разбрах, че ако изляза бързо от водата нищо няма да ми се случи.

Бъдете сигурни, че ние не ще избегнем и за бъдеще да се срещаме отново и отново с проблемите. Ключовото действие от наша страна е да не им отдаваме своята емоция повече от нужното. Ние не сме в състояние постоянно да влияем на събитията в нашия живот. Ще имаме разочарования безспорно, можем обаче да съкратим времето да ги преживяваме.

Ако преживяваме някакъв проблем или ситуация и той ни държи в емоционалните си окови 3 седмици, следва да намалим влиянието му до 3 дена. После до 3 часа и накрая решаването на проблеми  да ни отнема не повече от 3 минути.

Тези, които излизат победители от такива ситуации са успели да си изработят такива специални способности. Тази техника работи за всички проблеми с изключение на такива удари на съдбата като неизлечима болест. Тези които побеждават и разрешават проблема имат следното отношение:

  • Не считат проблема за неразрешим, винаги нещо може да се
    промени. Оттук идва и силата, вече имате допълнителен ресурс за разрешаването
    му.
  • Не позволяват проблема да окупира други  сфери в неговия живот. Ако проблемът се е
    появил в една от сферите на живота не означава, че животът вече се е скапал.
  • Не смятат, че възникването на проблемите се дължат на
    личните им качества. Виждат обаче начин да израснат и да преминат  на следващото ниво.

Както на едно растение му е нужна за да се развие и слънце и дъжд, така и за да успеем също се нуждаем както успехи така и от проблеми, които са бъдещите възможности.

Личното ми убеждение е, че действията които имат значение за нас е да се научим не постоянно да излизаме от зоната си на комфорт и пак да се връщаме. Ние трябва да разширяваме своята зона на комфорт.

Вие сте стопанин на своя живот и ваша е задачата да се научите добре да
„шофирате“ своят живот.

Има три вида проблеми:

  • Които можем да контролираме – променяме своите навици
  • Които можем да контролираме косвено – разширяваме сферата
    си на влияние
  • Които не можем да контролираме – в такава ситуация можем
    да контролираме своите чувства, емоции, реакции и действия.  

Нашият живот е основан и се движи според вселенският принцип  Причина/Следствие или  Действие/Реакция. Искаме или не, вярваме или
не, това е нишката, която премина и държи в здрава оплетка целият ни съзнателен и още повече несъзнателния ни
живот. Дотук, чухме, че ако се окажем от страната на реагиращите много
по-често, отколкото от страната на действащите нашият прогрес ще е миниатюрен. Ще отделяте много повече енергия в емоционални реакции и така няма да ви останат сили за реални действия.

Нека да си дадем ясна сметка и поставим нещата на една везна – кое ще
натежи повече, нашите действия или нашите реакции?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *