Отговорност и работохолизъм в Бряст

„ За тези, които вършат добре работата си, които следват призванието на живота си и се надяват да направят нещо важно в полза на човечеството. Понякога могат да изпаднат в депресия, когато чувстват, че задачата, която са поели е прекалено трудна и не е в техните възможности.“ Едуард Бах  

                                                                                                                                                                                                                           

Отговорност е ключовата дума за цветът от Бряст и понякога временно ви наляга съмнение в способността да се справите със задачите си. Душевният ви потенциал в състояние Бряст показва, че можете да се справите в високата отговорност с която се нагърбвате. Необходимо е само да бъдете умерени в натоварването на тялото си.

Вие навярно сте от хората с много развити възможности и силно чувство за отговорност. Това е също така и много добра предпоставка да експлоатират тази ваша същност на характера. След продължително използване на това ваше качество внезапно достигате до изтощение. Усещате, че вече не можете да се справяте със задачите си така добре.

Понякога това може да се случи например и на собственик на фирма, който държи изцяло контрола върху работата. Натоварен с прекалено много отговорности по управлението ѝ този шеф може в един момент да блокира при вземането съвсем просто решение. Решение, което с неблагоприятни последици за хората, които работят за него.

Да речем, че сте студент, който се справя много добре със своето обучение, с две думи сте отговорна личност. Обаче достигате до критичен момент, да речем смятате, че няма успеете да се класирате за стипендия. Това временно съмнение ви обладава именно, защото сте натоварен с отговорности и напрежението вече взема връх..

Случва се да изпаднете в това състояние поради някакво изкривяване на перспективата ви. Изобщо не осъзнавате точно в момента, че това наистина е временно състояние. Това неспокойствие се усеща от околните и се прехвърля и върху тях. Буквално в следващия момент те не могат да познаят същия този силен човек да бъде в това слабо състояние.

Често такива хора обожават да работят и трудно можете да ги откъснете от офиса. За тях е типично и през почивните дни да намират нещо да правят във връзка с работата или бизнеса си. Всъщност те се идентифицират с работата си и за тях това е нормално. Обратното би било немислимо и вън от тяхната обичайна логика.

Ако и вие сте от тях, точно тук ще посоча къде грешите, защото вие прекрачвате границите на нормалното отношение към работата ви. Пренебрегвате лични и физически нужди в името на най-любимото си занимание. В един момент зацикляте, защото влизате в криза от изтощение поради поредното засилено напрежение.

За да се възстановите просто трябва да спрете и никаква мотивация няма да ви помогне да продължите – тялото ви си иска почивката. И в тази фаза настъпва кризата с доверието в себе си и възможностите ви, дали още ви бива в работата. Сигурно е имало и външни и вътрешни знаци да намалите темпото, обаче вие сте ги пренебрегнали. Решили сте, че и този път ще мине без последици и че да успеете е най-важното нещо.

Съвсем по силите е на човек да разширява границите на своята работоспособност (работохолизъм), друго е обаче да се опита направо да ги взриви. Цветът на Бряста е способен да върне процеса на работохолизъм в по-поносими граници. Така ще преформулирате вашето отношение и към работата и към физическото ви тяло с цел съхранение.

Тъй като сте силен човек цветът на Бряста ще ви даде сили в моментите на слабост. Докато в дългосрочен план може да промени гледната ви точка. Ето едно обяснение за това понякога крайно състояние и то може да е във вашето детство. Като малки деца може би често са ви хвалили за постиженията, които сте имали тогава. В последствие вие сте вдигали още повече летвата и сте продължили да радвате и себе си и околните с успехите си.

Ние не искаме да разочароваме близките си с посредствени резултати и така неусетно не забелязваме или прекалено късно забелязваме липсата на жизнени сили. Капанът в който сами се вкарваме е да станем незаменими и смятаме, че не можем вече да се измъкнем от него. Това обаче не е вярно, винаги има благоприятен изход.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.